15 nov 2012, 22:55

Стоицизъм

  Poesía
739 0 1

Празнотата ме изпълва.

Къдриците, които нямам, се изправят.

Свети лампата, не-Слънце.

Обичам се, но ако някой ме измами,

със омраза се наказвам,

а грешките си – пазя. 

И от мене граби 

тишината – болна, смазана,

облечена във бяла сянка и забрава.

Но прощавам  ѝ. Стоически.

На себе си аз трябва свещи да запаля.

Не отдавам дан на нищо.

И ако пак те искам...

трябва да останеш!


Но първо ела.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Уморена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво, но този шрифт поне при мен не се чете.
    Ето текста без този шрифт:
    -----------
    Празнотата ме изпълва.
    Къдриците, които нямам, се изправят.
    Свети лампата, не-Слънце.
    Обичам се, но ако някой ме измами,
    със омраза се наказвам,
    а грешките си – пазя.
    И от мене граби
    тишината – болна, смазана,
    облечена във бяла сянка и забрава.
    Но прощавам ѝ. Стоически.
    На себе си аз трябва свещи да запаля.
    Не отдавам дан на нищо.
    И ако пак те искам...
    трябва да останеш!

    Но първо ела.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...