15 нояб. 2012 г., 22:55

Стоицизъм

743 0 1

Празнотата ме изпълва.

Къдриците, които нямам, се изправят.

Свети лампата, не-Слънце.

Обичам се, но ако някой ме измами,

със омраза се наказвам,

а грешките си – пазя. 

И от мене граби 

тишината – болна, смазана,

облечена във бяла сянка и забрава.

Но прощавам  ѝ. Стоически.

На себе си аз трябва свещи да запаля.

Не отдавам дан на нищо.

И ако пак те искам...

трябва да останеш!


Но първо ела.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Уморена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво, но този шрифт поне при мен не се чете.
    Ето текста без този шрифт:
    -----------
    Празнотата ме изпълва.
    Къдриците, които нямам, се изправят.
    Свети лампата, не-Слънце.
    Обичам се, но ако някой ме измами,
    със омраза се наказвам,
    а грешките си – пазя.
    И от мене граби
    тишината – болна, смазана,
    облечена във бяла сянка и забрава.
    Но прощавам ѝ. Стоически.
    На себе си аз трябва свещи да запаля.
    Не отдавам дан на нищо.
    И ако пак те искам...
    трябва да останеш!

    Но първо ела.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...