17.09.2017 г., 7:17

Стой навън

1.1K 0 1

Стой навън

 

Да се смириш те помолих.

Нарани ме и те изгоних.

Сега хлопаш и врещиш,

вратата ще строшиш.

 

Какво да направя,

как да те измамя,

че съм ти простила,

но аз не съм сгрешила,

освен,че съм те приютила.

 

Със себе си се боря...

Няма да отворя!

Много ме боли,

сърцето ми кърви,

не може да се успокои.

Зная, ще е както преди,

само обещания и „сълзи“.

 

Реално ще плача аз!

А ти ще бъдеш курназ,

ще си пееш старата песен,

и животът ти ще е лесен.

 

Душата ми не се успокоява,

тя обич, нежност, заслужава,

винаги компромиси да прави,

които ти тотално забрави.

 

И за урок, стой навън,

добър си само насън.

Ако можеш се промени

или за друга се залепи.

 

Трудно ще я намериш,

за моята обич ще трепериш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...