Стойчувата сватбъ:)
Ей ма, скъпи мои - на! Днес шъ ставам Стойчова жина!
Кумица Танчето одеви дофърча, на ролки да ми сплита
пустата коса. Аз и викам, Танчи, мани, няма нужда,
тя ми вика, аз кума съм, ни съм лукова главъ!
Ка шъ ходиш в общинътъ, като чи мачки са ти драли по
главътъ?! Наредимъ ролките със нея, па кат` цъфна таз коса...
Свикървата пристига - вика като зелка съм била!
Абе! Викам, уруспио, ка` ша ма убиждаш тъй?!
Тя ми вика, мило чедо, комплимент ти праа бЕ -
туй е твойто брюксилско зилЕ!
Па ми са усминъ пред очите, па сам най-красива
сред момите!
Ама ко да прайът другите мъже?! Стойчу легна в моето сърце!
Чувам тъпаните от далечи, Стойчу иде вечи! Нещо друго ми
са чини същу, тъй укуло учите ми люти ми!
Я го тоз свиня - той напил са, неговата...!!!
Само сас кума са пили снощи! Няма нужда от въпроси!
Пещерски самичък си призна, че йе одил за бъчвата с вино!
Ай ша са невиди нашта! Давайти по-бързо да потеглим,
че дорде се йе не е отрезвил!!! Да ми види брюкселското зели,
роклята с буфан, с тантели!
Шаферките покрай мен са накиприли,
ама сички сма се за сватба подготвили!
Само Стойчу да не кажи "Не!", че такъф пердах шъ изяде!
Стискам му ръката здраво, и към попя съм са устремила право!
Да венчава тука бързо, да ми са не шматка, ча ни знай
к`во гу чака, ако Стойчу утрезней!
Кум, кума - народ шъ унемей!!!
Спокойно шъ отдъхвам вечи, минаха бумачите при попа,
в общинътъ! Вече съм на Стойчу аз жинъта!
Следва ритуала най-желан - Стойчу шъ ма носи на ръце!
Проба, пъшка, мъчи са горкия - пустото магаре няма сила!
Отпора лют се оказА, на помощ са притече и кумЪ!
И така на двамата упряна, изнесоха ма на ръце -
мъ приливам аз от щастие, шъ ли издържи моито сърце?!
Ай сега да са черпаваме, да са напием до припадане!
Кръшно оро да извием, в гюбеци дупитата да навием!
Празник не йе кой да Е - аз и Стойчу днес са женимЕ!
Край:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Кирилова Всички права запазени
