27.04.2007 г., 11:07 ч.

стомна радост 

  Поезия
708 0 18


Ухае на горена захар,
парченце слънце оцелява,
последен лъч притичва плахо -
грънчарски камък оживява.


В ръката глината въздиша,
денят си плиска цветовете -
във малка стомна се преплитат
рисунките на цяла вечност.


Светът е млад и строен момък

със китка здравец зад ухото -

от кехлибара на простора

разлял по селските дворове.


Звънчета въздуха раздвижват,
отеква смях в дъждовни капки,
звездите в грънците пулсират -
душата ми напива радост...


© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??