27 апр. 2007 г., 11:07

стомна радост

925 0 18


Ухае на горена захар,
парченце слънце оцелява,
последен лъч притичва плахо -
грънчарски камък оживява.


В ръката глината въздиша,
денят си плиска цветовете -
във малка стомна се преплитат
рисунките на цяла вечност.


Светът е млад и строен момък

със китка здравец зад ухото -

от кехлибара на простора

разлял по селските дворове.


Звънчета въздуха раздвижват,
отеква смях в дъждовни капки,
звездите в грънците пулсират -
душата ми напива радост...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...