27 апр. 2007 г., 11:07

стомна радост 

  Поэзия
760 0 18


Ухае на горена захар,
парченце слънце оцелява,
последен лъч притичва плахо -
грънчарски камък оживява.


В ръката глината въздиша,
денят си плиска цветовете -
във малка стомна се преплитат
рисунките на цяла вечност.


Светът е млад и строен момък

със китка здравец зад ухото -

от кехлибара на простора

разлял по селските дворове.


Звънчета въздуха раздвижват,
отеква смях в дъждовни капки,
звездите в грънците пулсират -
душата ми напива радост...


© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??