27 abr 2007, 11:07

стомна радост

  Poesía
927 0 18


Ухае на горена захар,
парченце слънце оцелява,
последен лъч притичва плахо -
грънчарски камък оживява.


В ръката глината въздиша,
денят си плиска цветовете -
във малка стомна се преплитат
рисунките на цяла вечност.


Светът е млад и строен момък

със китка здравец зад ухото -

от кехлибара на простора

разлял по селските дворове.


Звънчета въздуха раздвижват,
отеква смях в дъждовни капки,
звездите в грънците пулсират -
душата ми напива радост...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...