Стомните на баба
СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви.
През спуканите грънци на стобора с дудуците си вятърът пищи.
В теб оживяват сенчици на хора, с които бяхме някога на "ти".
Ни поп, ни кмет, ни пощица, ни черква, ни даскало с играещи деца.
Отивай си и ти от тук, Валерка! – след своите избягали слънца.
Нали като един щастлив бездомник мечтаеш за щастливите земи?
Едно парче от бабините стомни за споменче на тръгване вземи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
