ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
3.12.2011 г., 0:12 ч.

Стон 

  Поезия » Любовна
704 0 3

Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти.
А сърцето кърви,
през сълзи крещи:
"Помогни!"

Сетне пламък, 
гаснещ от студа.
Мога да усетя как замръзва
и кръвта.
Нощта е тиха,
мога да чуя песента
на падащи листа.

Но защо?
Нали далеч е есента?
А може би не са листата?
Може би е шумът от самотата?

Един пронизващ стон.
Наниз от болка
върху смачкан клон.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??