Стон
Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти.
А сърцето кърви,
през сълзи крещи:
"Помогни!"
Сетне пламък,
гаснещ от студа.
Мога да усетя как замръзва
и кръвта.
Нощта е тиха,
мога да чуя песента
на падащи листа.
Но защо?
Нали далеч е есента?
А може би не са листата?
Може би е шумът от самотата?
Един пронизващ стон.
Наниз от болка
върху смачкан клон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
