ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
Dec 3, 2011, 12:12 AM

Стон 

  Poetry » Love
705 0 3

Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти.
А сърцето кърви,
през сълзи крещи:
"Помогни!"

Сетне пламък, 
гаснещ от студа.
Мога да усетя как замръзва
и кръвта.
Нощта е тиха,
мога да чуя песента
на падащи листа.

Но защо?
Нали далеч е есента?
А може би не са листата?
Може би е шумът от самотата?

Един пронизващ стон.
Наниз от болка
върху смачкан клон.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??