Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти.
А сърцето кърви,
през сълзи крещи:
"Помогни!"
Сетне пламък,
гаснещ от студа.
Мога да усетя как замръзва
и кръвта.
Нощта е тиха,
мога да чуя песента
на падащи листа.
Но защо?
Нали далеч е есента?
А може би не са листата?
Може би е шумът от самотата?
Един пронизващ стон.
Наниз от болка
върху смачкан клон.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
