Стон
аз няма да те търся вече
няма да пророня и сълза
и няма вече никога
да страдам тихо във нощта
ще спра да те сънувам
ще спра да те зова
и да те викам
извиквай те в мисълта
ще се обърна и ще отмина
тъй както и се появих
тъй както много нежно
ти подарявах стих след стих
опитах се да те докосна
да се слея с теб така
за да усетиш силно
топлината в моята душа
дали аз някъде сгреших
дали пък без да искам
аз безпричинно и жестоко
дали те нараних
с отронена въздишка
сега затварям очи
и въпреки всичко
пред мен отново си ти
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Петков Всички права запазени
