1.03.2008 г., 23:04

Стон 2

726 0 8
Стон 2

Очаквам вяра на земята -
връщам се за втори път,
власт ви дадох над змията,
но живуркате по плът!

Познахте ли Ме във бедняка,
който просеше от вас?
Болен бях и все ви чаках,
но прибрахте се у вас!

Затворен бях и без надежда,
кой от вас ли Ме споходи
и за дрехи се оглеждах,
но заслепили са ви моди!

Странник бях, онеправдаван,
от вашия национализъм,
неучен бях и подиграван,
от неделния цървизъм!

Притчите Ми не разбрахте
и къщите ви са на пясък,
но чрез цитати се ругахте
и ахвахте по светски блясък!

Представихте Ме нереален
и невярващите Ме презряха,
обичахте Ме карнавален,
а маските защо ви бяха?

Преоковахте Ме в закони
и бутнахте Ме надалече -
зад разделящи амвони,
а стадото Ми е в киреча!

Духа изпъдихте навън,
с демони сте на софрата
и бягате като пред трън
от Словото и Светлината!

Как искате да ви приема,
когато срам ви е от Мен,
пред близките и анатема,
раздавате на други с Мен?

Очистете своите мотиви -
вратата скоро ще изтрака,
оставете и водачи криви,
чийто господар е в мрака!

01. 03. 2008 г.
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е не е моя гняв, по-скоро е тъга и аз само съм преразказал думите на Исус от Евангелията на съвременен език Да,. Бог е любов, но любовта не се радва на неправдата, а освен туй Бог е ревнив и огън който пояжда
  • Направо ме срази твоят гняв...
    справедлив гняв...а Бог е любов...
    с обич, Станимир.
  • Духа изпъдихте навън,
    с демони сте на софрата

    Често се прави - суетичка...
    Браво!
  • ? Хенри
  • Чакай да ти плесна и тук едно: Евала!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...