Стон...
Живея в омагьосан кръг от думи,
а се превърнах цялата в мълчание,
Красиво е, че беше пълнолуние
и че не ми превърза после раните..
Красиво е, че позволи да те измисля
и не ме попита за цената
и това дали си струва риска!
Красиво е, че след това не плаках..
Живея до поредната отсрочка,
събирам се за някакво начало,
събирам се от тъмни многоточия,
в които без да ща съм се раздала....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимка Всички права запазени
