Стоп бутон за време
Наясно съм с изтичащото време.
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори:
дела и думи, между тях мълчания.
Отекнали в небесните простори
и сбъднати чрез смислени послания.
Наясно съм, че временно съм тука.
Отрязъкът ми има срок и кауза.
Към края му смъртта ще ми почука.
Ах, как ми трябва стоп бутон и пауза!
Да го натисна за минутка време,
минута за обратното поглеждане.
Единствен миг, навярно, ще отнеме
преди далечно – вечното отвеждане.
Но няма пауза, всичко е движение.
А семето, посято днес от мене,
поливано, обгрижвано с търпение,
ще носи плод на своето си време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
