"Стопанинът замина за Америка"
1K
0
1
"Стопанинът замина за Америка"
Вслушвах се в тихия и глас,
Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно,
Живееш сякаш в стиха,
Стремейки се дори от автора
Да бъде по-добра...
Тя притежава някаква вътрешна красота
Поезията е нейната стихия.
С аромата на пролетни цветя
Тя хвана музата си, плени я...
Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует,
Тя не спираше да говори поетично.
Тя разказваше за своя любим поет,
Който постоянно я вдъхновявал лирично...
Сякаш отгледана от музите на Парнас,
Сякаш самият Аполон бе нейн баща,
Тя богопочиташе със силна страст,
Поетичното изкуство и към него любовта...
Ставаше късно, отлиташе времето
Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни
Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново -
"Стопанинът замина за Америка"...
Вслушвах се в тихия и глас,
Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно,
Живееш сякаш в стиха,
Стремейки се дори от автора
Да бъде по-добра...
Тя притежава някаква вътрешна красота
Поезията е нейната стихия.
С аромата на пролетни цветя
Тя хвана музата си, плени я...
Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует,
Тя не спираше да говори поетично.
Тя разказваше за своя любим поет,
Който постоянно я вдъхновявал лирично...
Сякаш отгледана от музите на Парнас,
Сякаш самият Аполон бе нейн баща,
Тя богопочиташе със силна страст,
Поетичното изкуство и към него любовта...
Ставаше късно, отлиташе времето
Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни
Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново -
"Стопанинът замина за Америка"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
