11 abr 2007, 0:12

"Стопанинът замина за Америка"

  Poesía
1K 0 1
"Стопанинът замина за Америка"

Вслушвах се в тихия и глас,

Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно,
Живееш сякаш в стиха,
Стремейки се дори от автора
Да бъде по-добра...

Тя притежава някаква вътрешна красота
Поезията е нейната стихия.
С аромата на пролетни цветя
Тя хвана музата си, плени я...
Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует,
Тя не спираше да говори поетично.
Тя разказваше за своя любим поет,
Който постоянно я вдъхновявал лирично...

Сякаш отгледана от музите на Парнас,
Сякаш самият Аполон бе нейн баща,
Тя богопочиташе със силна страст,
Поетичното изкуство и към него любовта...
Ставаше късно, отлиташе времето
Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни
Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново -
"Стопанинът замина за Америка"...





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • леле...да знаеш и аз се занимавам с литература по много(ще кандидатствам) и аз понякога съм твърде повлияна и твърде променена...останах с впечатление,че нейната страст не те радва "нещо в нея ни накара да поискаме отново"...но не и в теб...харесвам разчупеното стихосложение и рамкуването,поздрав от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...