Вслушвах се в тихия и глас, Речта и туптеше над това стихотворение. На всяка строфа се вглеждаше в мен: "Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно, Живееш сякаш в стиха, Стремейки се дори от автора Да бъде по-добра...
Тя притежава някаква вътрешна красота Поезията е нейната стихия. С аромата на пролетни цветя Тя хвана музата си, плени я... Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует, Тя не спираше да говори поетично. Тя разказваше за своя любим поет, Който постоянно я вдъхновявал лирично...
Сякаш отгледана от музите на Парнас, Сякаш самият Аполон бе нейн баща, Тя богопочиташе със силна страст, Поетичното изкуство и към него любовта... Ставаше късно, отлиташе времето Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново - "Стопанинът замина за Америка"...
леле...да знаеш и аз се занимавам с литература по много(ще кандидатствам) и аз понякога съм твърде повлияна и твърде променена...останах с впечатление,че нейната страст не те радва "нещо в нея ни накара да поискаме отново"...но не и в теб...харесвам разчупеното стихосложение и рамкуването,поздрав от мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.