11 апр. 2007 г., 00:12

"Стопанинът замина за Америка" 

  Поэзия
885 0 1
"Стопанинът замина за Америка"

Вслушвах се в тихия и глас,

Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно,
Живееш сякаш в стиха,
Стремейки се дори от автора
Да бъде по-добра...

Тя притежава някаква вътрешна красота
Поезията е нейната стихия.
С аромата на пролетни цветя
Тя хвана музата си, плени я...
Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует,
Тя не спираше да говори поетично.
Тя разказваше за своя любим поет,
Който постоянно я вдъхновявал лирично...

Сякаш отгледана от музите на Парнас,
Сякаш самият Аполон бе нейн баща,
Тя богопочиташе със силна страст,
Поетичното изкуство и към него любовта...
Ставаше късно, отлиташе времето
Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни
Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново -
"Стопанинът замина за Америка"...





© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • леле...да знаеш и аз се занимавам с литература по много(ще кандидатствам) и аз понякога съм твърде повлияна и твърде променена...останах с впечатление,че нейната страст не те радва "нещо в нея ни накара да поискаме отново"...но не и в теб...харесвам разчупеното стихосложение и рамкуването,поздрав от мен!
Предложения
: ??:??