Стопена в лабиринтите от време
Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния,
достигнали безкрая във сърцето.
Настана време - свършек от мечтания
във две ръце, обичани заключено.
Две зими чаках да се върнеш,
горях и зъзнех, и мечтах...
две есени душата ми обвиха
с лиани, плачещи без цвят.
Пропуснах пролетта да мине
край мен, останах непозната.
Но в утрешната искам да надзърна,
която идва малко закъсняла.
И цялата да се разцъфна пролетна
във ласки от любовен дъжд.
Ела, любов, но не като последна,
а като истинска ела... поне веднъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
