СТОПИРАМ ТЕ...
Завързана съм за небитието.
Неистово болезнена условност.
Но...
там живея сто пъти живота си.
Подобно Феникс -
в пълна безтегловност -
олекнала от светско съдържание
(отронен лист в дъждовието лани),
стопирам те -
в мига непритежание.
Премерен жест -
след който... ближа рани.
© Донка Василева Всички права запазени