Стопли ме
Стопли ме. Аз съм като мокра птица
с криле, пречупени от бурен дъжд.
Летях в нощта и падах. И звездица
към тебе път показа ми веднъж.
Не се плаши. Аз кротко ще се сгуша
във топлата ти пазва и насън
ще ти разказвам за море и суша.
Ще чуеш песента ми като звън.
И може би от грозно сиво пате
за теб ще се превърна в лебед бял.
Преди небето първи лъч да прати,
най-слънчевата радост би ми дал.
Подай ръка. Стопли ме в свойте длани,
знам, само се преструваш на суров.
От топлината твоя ще остане
единствено родена в мен любов.
19.02.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
