4.02.2012 г., 0:57

Стори ми път

734 0 0

  Суетня по цели всевъзможни,
  надпревара луда, дълъг път.
  Заобиколен от себеподобни,
  гледаш да намериш своя кът.

  Мечтаеш си и тичаш някъде напред,
  а всъщност времето така изтича.
  Като пионки ни редиш, Животе, в ред,
  който сам, без нас си го измислил.

  А накрая ти омръзваме и ни предаваш
  на твоята посестрима в тъмата.
  "На друг дошъл е ред" - така се извиняваш
  и безцеремонно затръшваш ни вратата.

  Не ти се сърдя, харесвам те дори, но ти
  не ме упреквай, че понявга негодувам!
  Харесвам те, но знам, че си с предел, уви, 
  и трудно е да си представя с теб да се сбогувам!

  Но когато дойде време
  за глътка въздух да пълзя,
  не пречи ми, дявол да те вземе,
  стори ми път от теб да изхвърча!

  Да се измъкна от твоята прегръдка,
  докато мога сам да го реша!
  Остави ме със достойнство да си тръгна
  спокоен, че вече нищо не дължа!

  Това, Животе, бих поискал
  от Теб, когато дойде ми деня,
  човешки си живях и бяхме близки,
  и нека с теб човешки се простя!

  Не знам от пътя колко ми остава,
  това решаваш си го Ти, но запомни това -
  когато се разлюбят дух, сърце и тяло,
  не ме задържай, стори ми път да си вървя!

 
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...