Суетня по цели всевъзможни,
надпревара луда, дълъг път.
Заобиколен от себеподобни,
гледаш да намериш своя кът.
Мечтаеш си и тичаш някъде напред,
а всъщност времето така изтича.
Като пионки ни редиш, Животе, в ред,
който сам, без нас си го измислил.
А накрая ти омръзваме и ни предаваш
на твоята посестрима в тъмата.
"На друг дошъл е ред" - така се извиняваш
и безцеремонно затръшваш ни вратата. ...