Страдащи въглени
Когато си замина - без пощада,
животът ми се вцепени - вкамени;
и не мога да помръдна,
ако не ме докоснеш ти.
Толкова много причини,
поради които да останеш,
и безброй пътища, към които да избягам.
Разпиля се пътят ни замечтан, невъзможен,
като вълна разпръсната от вятъра:
невидима сила долетя, настигна ме тъга;
докосна ме скръбта - разкъсва ме страстта,
до безнадеждни руини ме прикова.
Вселява в мен сянката на разрухата-
и животът- истинският-беше прероден...
*** *** ***
Сътвори нощта в пламъци,
пресъздай ме в пепелища.
прочувствена е празнотата,
тлееща болка ме изпълва
от страдащи въглени в тишината,
от ада запалени.
Избледняват те с всяка искра
от гаснещата жарава.
И все по-надолу
нашите обречени души залязват -
в божествено страдание пропадат.
Към теб единствено сега ме води
пътят на насилието - когато
в очите те съзирах цялата вселена,
печално отразена
и в изпепелението на нашите копнежи -
замръзнали завинаги надежди.
© Звездно Небе Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти за оценката,Мая.Всичко,което пиша е на такава тематика и се старая да бъде разстърсващо
-
Толкова много причини,
поради които да останеш,
и безброй пътища, към които да избягам.
.... много чувствено и искрено...харесва ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
пътят на насилието -
Малко стряскащо,силно,дори притеснително,но може би точно така се чувстваш?Наистина ли няма оптимизъм?
Не го приемай като критика,аз само питам.(pahistahis от sladur.com)