Страдащи въглени
Когато си замина - без пощада,
животът ми се вцепени - вкамени;
и не мога да помръдна,
ако не ме докоснеш ти.
Толкова много причини,
поради които да останеш,
и безброй пътища, към които да избягам.
Разпиля се пътят ни замечтан, невъзможен,
като вълна разпръсната от вятъра:
невидима сила долетя, настигна ме тъга;
докосна ме скръбта - разкъсва ме страстта,
до безнадеждни руини ме прикова.
Вселява в мен сянката на разрухата-
и животът- истинският-беше прероден...
*** *** ***
Сътвори нощта в пламъци,
пресъздай ме в пепелища.
прочувствена е празнотата,
тлееща болка ме изпълва
от страдащи въглени в тишината,
от ада запалени.
Избледняват те с всяка искра
от гаснещата жарава.
И все по-надолу
нашите обречени души залязват -
в божествено страдание пропадат.
Към теб единствено сега ме води
пътят на насилието - когато
в очите те съзирах цялата вселена,
печално отразена
и в изпепелението на нашите копнежи -
замръзнали завинаги надежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Звездно Небе Всички права запазени
