Apr 24, 2008, 2:52 PM

Страдащи въглени 

  Poetry » Love
1010 0 3
Когато си замина - без пощада,
животът ми се вцепени - вкамени;
и не мога да помръдна,
ако не ме докоснеш ти.
Толкова много причини,
поради които да останеш,
и безброй пътища, към които да избягам.
Разпиля се пътят ни замечтан, невъзможен,
като вълна разпръсната от вятъра:
невидима сила долетя, настигна ме тъга;
докосна ме скръбта - разкъсва ме страстта,
до безнадеждни руини ме прикова. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звездно Небе All rights reserved.

Random works
: ??:??