Жадувах за целувките ù.

Какъв ли щеше да е вкусът им?

Ако само докоснеше ръцете ми,

потръпвах цялата, дори сърцето ми.

Все едно морето докосваше пясъка,

под закачливия поглед на луната.

Потъвах, загубвах се в погледа ù.

Зелените ù очи ме изгаряха.

От какво ли бе създадена?

За какво ли бе направена?

Дали за грях?

Грехът напираше в мен.

Бутилката бе преполовена,

а аз все така не събирах смелост.

Идваше ми да изкрещя на целия свят

какво искам и какво чувствам.

Исках само нея!

Нищо друго, но едва ли някога ще бъда така смела

да призная своя грях.

Страхът, че можеше да го приеме тя със смях!

Умирах всеки миг далече от нея.

Страхът ме убиваше, но какво от това?

По-добре сломена духом, но със вдигната глава,

отколкото скрита зад маската на страха.