10 июл. 2010 г., 23:29

Страх

608 0 0

Жадувах за целувките ù.

Какъв ли щеше да е вкусът им?

Ако само докоснеше ръцете ми,

потръпвах цялата, дори сърцето ми.

 

Все едно морето докосваше пясъка,

под закачливия поглед на луната.

Потъвах, загубвах се в погледа ù.

Зелените ù очи ме изгаряха.

 

От какво ли бе създадена?

За какво ли бе направена?

Дали за грях?

Грехът напираше в мен.

 

Бутилката бе преполовена,

а аз все така не събирах смелост.

Идваше ми да изкрещя на целия свят

какво искам и какво чувствам.

 

Исках само нея!

Нищо друго, но едва ли някога ще бъда така смела

да призная своя грях.

Страхът, че можеше да го приеме тя със смях!

 

Умирах всеки миг далече от нея.

Страхът ме убиваше, но какво от това?

По-добре сломена духом, но със вдигната глава,

отколкото скрита зад маската на страха.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маринела Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...