Страх

24.11.2009 г., 12:49 ч.

Поезия » Философска

469 0 2

Вратата, чувам, гръмко се затваря.

Сега пък, нà - хванаха ме в капан.

И чувствам тялото - как студ изтръпва;

за изход от главата рухва всеки план.

Към мен дочувам стъпки тихо приближават;

ослушвам се: сега пък - тишина.

Помръдвам със коляно, без да искам.

О, ужас! Скръцва някаква врата.

Отчаян, чувам миговете как се точат.

Секундите в ушите ми туптят.

Във мен нахлуват хаотични мисли;

секунда-две и ще ме удушат.

Пред мене - нещо като бездна,

след мен - заключена врата.

Очакване до болка, смачкани надежди -

накратко казано - животът бе това.

И ето, той пред мен застава;

чете ми нещо - присъда "до живот", разбрах...

И виждам сиви, скучни дни до края -

усещам как във мен прониква - СТРАХ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.