Страх
Вратата, чувам, гръмко се затваря.
Сега пък, нà - хванаха ме в капан.
И чувствам тялото - как студ изтръпва;
за изход от главата рухва всеки план.
Към мен дочувам стъпки тихо приближават;
ослушвам се: сега пък - тишина.
Помръдвам със коляно, без да искам.
О, ужас! Скръцва някаква врата.
Отчаян, чувам миговете как се точат.
Секундите в ушите ми туптят.
Във мен нахлуват хаотични мисли;
секунда-две и ще ме удушат.
Пред мене - нещо като бездна,
след мен - заключена врата.
Очакване до болка, смачкани надежди -
накратко казано - животът бе това.
И ето, той пред мен застава;
чете ми нещо - присъда "до живот", разбрах...
И виждам сиви, скучни дни до края -
усещам как във мен прониква - СТРАХ.
© Валесион Валесион All rights reserved.
