Страх
Неизвестността ме притеснява,
непривичен страх ме все обсебва.
От тревоги пулсът зачестява,
имам чувство - нещо ме преследва.
Все по-сложен днес животът става,
как ще оцелеем, аз не зная.
Обеднява нашата държава
и на злото се не вижда края.
Жал изпитвам за деца и внуци -
те, горките, нищо не разбраха.
Зарад тях издигам с гняв юмруци.
Кой ограби топлата им стряха?
На ламята алчна, многоглава,
трябва да се отсекат главите.
Инак злото ще си продължава.
Все по-мрачни ще прииждат дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
