16 нояб. 2011 г., 12:03

Страх

681 0 0

 

Неизвестността ме притеснява,

непривичен страх ме все обсебва.

От тревоги пулсът зачестява,

имам чувство - нещо ме преследва.

 

Все по-сложен днес животът става,

как ще оцелеем, аз не зная.

Обеднява нашата държава

и на злото се не вижда края.

 

Жал изпитвам за деца и внуци -

те, горките, нищо не разбраха.

Зарад тях издигам с гняв юмруци.

Кой ограби топлата им стряха?

 

На ламята алчна, многоглава,

трябва да се отсекат главите.

Инак злото ще си продължава.

Все по-мрачни ще прииждат дните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...