16 nov 2011, 12:03

Страх

  Poesía » Civil
683 0 0

 

Неизвестността ме притеснява,

непривичен страх ме все обсебва.

От тревоги пулсът зачестява,

имам чувство - нещо ме преследва.

 

Все по-сложен днес животът става,

как ще оцелеем, аз не зная.

Обеднява нашата държава

и на злото се не вижда края.

 

Жал изпитвам за деца и внуци -

те, горките, нищо не разбраха.

Зарад тях издигам с гняв юмруци.

Кой ограби топлата им стряха?

 

На ламята алчна, многоглава,

трябва да се отсекат главите.

Инак злото ще си продължава.

Все по-мрачни ще прииждат дните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...