Страх
В нощта отново аз плача
с кървави сълзи!
Моята душа увълчена,
самотна вие от болка
към звездите, а те изгарящо
красиви, са така безчувствени
към моята съдба!
Защо Господ не се смилявя?
В този момент и Дявола ще
бъде милостив, защото аз умирам,
а болката в гърдите ми не ще
умре с мен!
Страх прогаря моята душа, а аз
искам с нокти и зъби плътта си
да раздирам, защото нищо вече няма
смисъл!
Къде си ти? Ти, който обеща,
че винаги ще си до мен?
Аз сега умирам, а теб те няма
пак!!!! ЗАЩО?
Навсякъде околко мен самота!
Изстива бавно и кръвта.
Край! Подигравката на света
умира! Тази жалка картина
загубва своя страшен лик...
и... аз умирам!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
