1 sept 2006, 12:43

Страх

  Poesía
1K 0 1
В нощта отново аз плача
с кървави сълзи!
Моята душа увълчена,
самотна вие от болка 
към звездите, а те изгарящо 
красиви, са така безчувствени
към моята съдба!
Защо Господ не се смилявя?
В този момент и Дявола ще 
бъде милостив, защото аз умирам,
а болката в гърдите ми не ще 
умре с мен!
Страх прогаря моята душа, а аз 
искам с нокти и зъби плътта си 
да раздирам, защото нищо вече няма 
смисъл!
Къде си ти? Ти, който обеща,
че винаги ще си до мен?
Аз сега умирам, а теб те няма 
пак!!!! ЗАЩО?
Навсякъде околко мен самота!
Изстива бавно и кръвта.
Край! Подигравката на света 
умира! Тази жалка картина 
загубва своя страшен лик...
и... аз умирам!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...