Страх
В нощта отново аз плача
с кървави сълзи!
Моята душа увълчена,
самотна вие от болка
към звездите, а те изгарящо
красиви, са така безчувствени
към моята съдба!
Защо Господ не се смилявя?
В този момент и Дявола ще
бъде милостив, защото аз умирам,
а болката в гърдите ми не ще
умре с мен!
Страх прогаря моята душа, а аз
искам с нокти и зъби плътта си
да раздирам, защото нищо вече няма
смисъл!
Къде си ти? Ти, който обеща,
че винаги ще си до мен?
Аз сега умирам, а теб те няма
пак!!!! ЗАЩО?
Навсякъде околко мен самота!
Изстива бавно и кръвта.
Край! Подигравката на света
умира! Тази жалка картина
загубва своя страшен лик...
и... аз умирам!!!!
© Петя All rights reserved.
