Страх
От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница
в дома ми, дето ужким бил ми крепост,
боях се от очите си - безсрамните,
че все кога не трябва, ще засветят.
Страхувах се отново да те имам
и трепетно чаршафи да застилам,
от теб да взема пръстен, дом и име,
и късчета от мъжката ти сила.
Кому е нужен пръстен? Просто злато...
А моето име също е красиво.
Не искам да живея със остатъци,
а просто да усещам, че съм жива.
Да спра да се мотая все по мръкнало
и вече да не ровя сенки в мрака.
Когато се събудя на разсъмване,
усмивка на възглавката да чака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
