Jan 4, 2011, 9:12 PM

Страх 

  Poetry » Love
857 0 11

От себе си странях като от чумава

и все по тъмно си заравях болките.

Страхувах се от тебе и от думите,

които ме обръщаха наопаки,

които ме превръщаха в изгнаница

в дома ми, дето ужким бил ми крепост,

боях се от очите си - безсрамните,

че все кога не трябва, ще засветят.

Страхувах се отново да те имам

и трепетно чаршафи да застилам,

от теб да взема пръстен, дом и име,

и късчета от мъжката ти сила.

Кому е нужен пръстен? Просто злато...

А моето име също е красиво.

Не искам да живея със остатъци,

а просто да усещам, че съм жива.

Да спра да се мотая все по мръкнало

и вече да не ровя сенки в мрака.

Когато се събудя на разсъмване,

усмивка на възглавката да чака!

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нели, чак сега те откривам, а поезията ти е великолепна!!!!
  • Да ти се сбъдне!
    Хубаво е
  • Оценка отличен.Поздрав!
  • Много е хубаво, Нелсан!
    боях се от очите си - безсрамните,
    че все кога не трябва, ще засветят.
    ))че то за страх ли е?!
    Дай Боже всекиму!
  • "Не искам да живея със остатъци,
    а просто да усещам, че съм жива.
    Да спра да се мотая все по мръкнало
    и вече да не ровя сенки в мрака.
    Когато се събудя на разсъмване,
    усмивка на възглавката да чака!"

    АМИН!

  • "а просто да усещам, че съм жива."
    Това е най-хубавото чувство!
  • харесах много
  • боях се от очите си - безсрамните,

    че все кога не трябва, ще засветят.
    Чудесен!
  • Дано те чака на възглавката Всичко!Да си жива и здрава!
  • ето защо те награждаваха навсякъде...
  • Дай боже!
    Бъди!
Random works
: ??:??