Страх!
обичам те, като луд те обичам,
обичам теб и дявола в теб обичам,
обичам те, макар и грешна да си ти!
Преди да срещна твоите сини очи
се страхувах от всичко, което ни заобикаля!
Страхувах се от чувството любов,
защото сърцето ми не искаше да е наранено!
Страхувах се да заплача с онези сълзи, които обичаше,
защото се боях от това да не би да изгорят лицето ми!
Страхувах се да се вглеждам в чуждите очи,
защото не исках да виждам какви са техните души!
Но ето, ти появи се в моя скромен живот
и всичко се обърна наопаки за един миг!
Ти ме накара да обичам на инат и до полуда,
защото те бях пуснал вътре в себе си!
И когато страхът проговори със моите сълзи,
ти успяваш да го укротиш с една красива целувка!
И когато страхът прониже моето сърце,
проговаряш с нежния си глас, за да излекуваш раните!
Но страх ме е да не би някой ден да те загубя,
защото тогава страхът от самотата пак ще ме връхлети
и моите сълзи никога не ще секнат, защото няма да си до мен!
И знам, че този страх никога не ще ме връхлети, ти си тук!
Обичам те, на инат те обичам,
обичам те, като луд те обичам,
обичам теб и дявола в теб обичам,
обичам те, макар и грешна да си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени