29.11.2006 г., 23:47

СТРАХ

683 0 1

Животното в мен

надделява и

постепенно ме

обсебва.

Бягам от врага,

оглеждам се за

скривалище, ала

нямам убежище.

Цялото треперя

и настръхвам в

своя страх.

Погледа ми се

замрежва, ума

се замъглява …

Страх ме е, но

покажа ли го,

ще умра!

Стискай зъби,

бягай по-бързо…

или спри и се

обърни към врага.

Виж очите му и

забий любов в

сърцето му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....