Животното в мен
надделява и
постепенно ме
обсебва.
Бягам от врага,
оглеждам се за
скривалище, ала
нямам убежище.
Цялото треперя
и настръхвам в
своя страх.
Погледа ми се
замрежва, ума
се замъглява …
Страх ме е, но
покажа ли го,
ще умра!
Стискай зъби,
бягай по-бързо…
или спри и се
обърни към врага.
Виж очите му и
забий любов в
сърцето му.
© София Русева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
