21.11.2007 г., 21:53

Страх

1.3K 0 2

Стоя сгушена в тъмнината.

Плача - чувствайки се сама,

а всъщност се страхувам от любовта.

 

Знам - обичаш ме Ти,

но защо ме е обзела тъгата?!

Може би съм свикнала със самотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самотна Душа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миличка, да знаеш само как ми повлия малкия ти, но красив стих...нямам думи...от само няколко реда си сътворила много трогваща творба!!!
    Шестица с усмивка!6+
  • Мило, трогна ме ! Много нежен и откровен стих, хареса ми ! Май ... и ти обичаш, не само той тебе . Отвори душата си за любовта, не се страхувай ! Прегръщам те !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...