21 нояб. 2007 г., 21:53

Страх

1.3K 0 2

Стоя сгушена в тъмнината.

Плача - чувствайки се сама,

а всъщност се страхувам от любовта.

 

Знам - обичаш ме Ти,

но защо ме е обзела тъгата?!

Може би съм свикнала със самотата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотна Душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миличка, да знаеш само как ми повлия малкия ти, но красив стих...нямам думи...от само няколко реда си сътворила много трогваща творба!!!
    Шестица с усмивка!6+
  • Мило, трогна ме ! Много нежен и откровен стих, хареса ми ! Май ... и ти обичаш, не само той тебе . Отвори душата си за любовта, не се страхувай ! Прегръщам те !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...