24.09.2007 г., 9:49

Страх

549 0 1
Стигнах до половината
на въжения мост,
той се клатеше,
исках да стигна до теб,
но се страхувах,
не знаех какво ме очаква
на другия бряг.
Направих още една крачка
напред, но мостът отново
зловещо се поклащаше,
обзе ме паника
и се върнах назад
на моя, до болка познат,
безопасен бряг,
успокоих се -
вече нямаше нищо страшно,
но не можах да се примиря,
че аз съм тук,
а ти от другата страна
и ме чакаш.
Наблюдавах те дълго
от безопасното място
и се надявах,
че ти ще дойдеш при мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....