Страх
на въжения мост,
той се клатеше,
исках да стигна до теб,
но се страхувах,
не знаех какво ме очаква
на другия бряг.
Направих още една крачка
напред, но мостът отново
зловещо се поклащаше,
обзе ме паника
и се върнах назад
на моя, до болка познат,
безопасен бряг,
успокоих се -
вече нямаше нищо страшно,
но не можах да се примиря,
че аз съм тук,
а ти от другата страна
и ме чакаш.
Наблюдавах те дълго
от безопасното място
и се надявах,
че ти ще дойдеш при мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени