Sep 24, 2007, 9:49 AM

Страх

  Poetry
550 0 1
Стигнах до половината
на въжения мост,
той се клатеше,
исках да стигна до теб,
но се страхувах,
не знаех какво ме очаква
на другия бряг.
Направих още една крачка
напред, но мостът отново
зловещо се поклащаше,
обзе ме паника
и се върнах назад
на моя, до болка познат,
безопасен бряг,
успокоих се -
вече нямаше нищо страшно,
но не можах да се примиря,
че аз съм тук,
а ти от другата страна
и ме чакаш.
Наблюдавах те дълго
от безопасното място
и се надявах,
че ти ще дойдеш при мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....