24 sept 2007, 9:49

Страх

  Poesía
552 0 1
Стигнах до половината
на въжения мост,
той се клатеше,
исках да стигна до теб,
но се страхувах,
не знаех какво ме очаква
на другия бряг.
Направих още една крачка
напред, но мостът отново
зловещо се поклащаше,
обзе ме паника
и се върнах назад
на моя, до болка познат,
безопасен бряг,
успокоих се -
вече нямаше нищо страшно,
но не можах да се примиря,
че аз съм тук,
а ти от другата страна
и ме чакаш.
Наблюдавах те дълго
от безопасното място
и се надявах,
че ти ще дойдеш при мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...