8.12.2009 г., 9:58

Страх

656 0 1

Животът, може би не е свършил,

може би започва от начало?

Ти си всичко, което съм търсил,

сърцето ми с твоето се е сляло.

 

Уви, боли ме и страхувам се,

белезите в сърцето ми стоят.

Дали с мене ти шегуваш се?

Дали отново ще ме наранят?

 

И тези стихове защо ги пиша,

когато няма да ги прочетеш?

Страхът от мене пò е силен,

затова е мъртво моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...