Страх
Страх
Страх ме е, страх ме е без поглед,
страх ме е от самотата на света,
страх ме е от безчувствените хора,
от слепците, виждащи в нощта.
Страх ме е от неми викове за помощ,
от нещастните усмивки на самите,
страх ме е, че всички искат още,
преди да са отпили от виното.
Страх ме е, че няма път назад,
а нещо дърпа ме към вчера
и че хората все по-често почват да пълзят,
вместо да се научат да се катерят.
Страх ме е, че може и да няма утре...
че всичко скришом в себе си тая...
... самотата на проблясващата утрин...
... Или Страх, че просто се боя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
