Zlatka` (Някоя)
114 159
1.08.2008 г., 0:14 ч.

Страх 

  Поезия
492 0 5
 

Страх

 

Страх ме е, страх ме е без поглед,

страх ме е от самотата на света,

страх ме е от безчувствените хора,

от слепците, виждащи в нощта.

 

Страх ме е от неми викове за помощ,

от нещастните усмивки на самите,

страх ме е, че всички искат още,

преди да са отпили от виното.

 

Страх ме е, че няма път назад,

а нещо дърпа ме към вчера

и че хората все по-често почват да пълзят,

вместо да се научат да се катерят.

 

Страх ме е, че може и да няма утре...

че всичко скришом в себе си тая...

... самотата на проблясващата утрин...

... Или Страх, че просто се боя?

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адски смело!
  • Злате,за пореден път ме караш да чета пак и пак...Пишеш страхотно,пази се.
  • И на мен не ми звучи добре, но нямам кой знае какъв опит и не можах да го измисля по-добре. Благодаря за оценката и за критиката
  • много е добро,поздравявам те...мен темата за страха също ме вълнува ,а може би той е в основата на живота ни
    предлагам ти една несъществена редакция-вместо да научат се да се катерят-се-то да го попреместиш малко,на мен ми звучи по- добре ,но ти решаваш -това е твой стих и то доста добър!!!!!
  • Страхът е необхдим-ражда адреналин,а тойе наркотик незаменим!
Предложения
: ??:??