Страх
Страх
Страх ме е, страх ме е без поглед,
страх ме е от самотата на света,
страх ме е от безчувствените хора,
от слепците, виждащи в нощта.
Страх ме е от неми викове за помощ,
от нещастните усмивки на самите,
страх ме е, че всички искат още,
преди да са отпили от виното.
Страх ме е, че няма път назад,
а нещо дърпа ме към вчера
и че хората все по-често почват да пълзят,
вместо да се научат да се катерят.
Страх ме е, че може и да няма утре...
че всичко скришом в себе си тая...
... самотата на проблясващата утрин...
... Или Страх, че просто се боя?
© Някоя All rights reserved.
