Страх ме е
Сърцето мое има рана дълбока –
с години дълбае я съдбата жестока.
Според някои най-доброто лечение
ще бъде любовно опиянение.
Ала страх ме е страстно да обичам
и в любов безкрайна да се вричам,
че казват дори и любовта боли
и сетне сърцето дълго кърви.
Други тревоги буди в мен този страх –
животът ще мине бързо като влак
не ще отпия греховна наслада,
а искам, пък дори да ида в ада.
Ще даря душата си бяла и нежна,
любовта ще тече – река безбрежна.
Прошка ще моля, ако някъде сгреша
в опасната игра с огъня на любовта,
що не ще мога аз да потуша,
но първо да надвием заедно страха.
Трябва само дума блага, знак един,
символ – точен, ясен и непогрешим,
за да знам – обичана съм безрезервно
и ще расте таз обич всекидневно.
Искам само мъничко чиста любов,
за да връщам после тъпкано до гроб.
© Дарина Иванова Всички права запазени