Страх ме е нощем в тъмнината
да се лутам изоставена и сама.
Нещо ужасно пълзи в душата
и в истерия започвам да крещя.
Търся подкрепа и опора,
нещо, което да ме защити,
но щом очи затворя,
в мрака отново си Ти!
Ти - моят страх задушаващ,
ти - моята болка неизлечима.
Докога ще ме нараняваш,
докога ще съм твоята любима? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация