насето_88 (Насето)
60 327
2.03.2007 г., 9:40 ч.

СТРАХ МЕ Е... 

  Поезия
1009 0 5

Страх ме е нощем в тъмнината
да се лутам изоставена и сама.
Нещо ужасно пълзи в душата
и в истерия започвам да крещя.

Търся подкрепа и опора,
нещо, което да ме защити,
но щом очи затворя,
в мрака отново си Ти!

Ти - моят страх задушаващ,
ти - моята болка неизлечима.
Докога ще  ме нараняваш,
докога ще съм твоята любима?

Аз съм дете на светлината,
а ти си мрака вътре в мен.
Искаш да затъмниш красотата
и да отнемеш слънчевият ми ден.

Не зная докога ще издържа
тази наша безкрайна борба.
Защо дойде... Демон на страха,
да се загнездиш в моята душа?
* * *
Лампата ще оставя... да блести,
тя ще те задържи навън.
Мъча се да не затварям очи,
за да не дойдеш и в моя сън!

© Насето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??