СТРАХ МЕ Е...
Страх ме е нощем в тъмнината
да се лутам изоставена и сама.
Нещо ужасно пълзи в душата
и в истерия започвам да крещя.
Търся подкрепа и опора,
нещо, което да ме защити,
но щом очи затворя,
в мрака отново си Ти!
Ти - моят страх задушаващ,
ти - моята болка неизлечима.
Докога ще ме нараняваш,
докога ще съм твоята любима?
Аз съм дете на светлината,
а ти си мрака вътре в мен.
Искаш да затъмниш красотата
и да отнемеш слънчевият ми ден.
Не зная докога ще издържа
тази наша безкрайна борба.
Защо дойде... Демон на страха,
да се загнездиш в моята душа?
* * *
Лампата ще оставя... да блести,
тя ще те задържи навън.
Мъча се да не затварям очи,
за да не дойдеш и в моя сън!
© Насето All rights reserved.
, но пък много ми допадна твоето стихо!
